Еврокомисията ще следи бюджетният ни дефицит да е под 3% от БВП
Европейската комисия ще показа “референтна траектория ” (по-рано наричана “техническа траектория ”) на държави-членки, в които държавният дълг надвишава 60% от брутния вътрешен артикул или където държавният недостиг надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Временното съглашение планува доброволен и в действителност прелиминарен разговор сред страните членки и Комисията преди този момент.
За България има едно добра и една неприятна вест.
По отношение на дължавния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт ние сме отличници. Законът за държавния бюджет за 2024-та планува оптималният размер на новия дълг, който може да бъде стихотворец през идната година, да бъде в размер до 12.7 милиарда лв.. През интервала 2024-2026 година се чака повишаване на държавния дълг както в безспорна стойност, по този начин и като дял от Брутният вътрешен продукт. Но прогнозата е той като дял от брутния вътрешен артикул да нараства до 23.8% в края на 2024-та, до 26.3% през 2025-та и 28.8% към края на 2026-та, със средногодишен ритъм на повишаване за интервала от 2.5 процентни пункта. Това е по-малко от половината от „ позволения ” от Брюксел предел.
Временното съглашение съдържа две защитни ограничения, с които референтната траектория би трябвало да дава отговор: защитната мярка за резистентност на дълга, с цел да се подсигурява понижаване на неговите равнища, и защитната мярка за резистентност на недостига, с цел да се обезпечи марж под референтната стойност на недостига от 3% от Брутният вътрешен продукт, за основаване на фискални буфери.
По отношение на недостига ние сме в сериозната зона, тъй като за предходната година при планувани 3 на 100, беше реализиран недостиг от 2.2%, а в случай че се добави и обособеният бюджет за общините, той става 2.8 на 100. Натискът за разхлабване на коланите обаче, в това число и от страна на земеделците, които стачкуват сега, е сериозен.
Новите ограничавания на Брюксел станаха факт откакто договарящите от Съвета на Европейски Съюз и Европейския парламент реализираха авансово политическо съглашение по препоръчаната промяна на рамката на общността за икономическо ръководство. Основната цел на промяната е да се подсигуряват постоянни обществени финанси, като в същото време се предизвиква устойчивият и приобщаващ напредък.
Винсент ван Петегем, министър на финансите на Белгия, акцентира, че новите правила доста ще подобрят съществуващата рамка и ще обезпечат ефикасни и използвани правила за всички страни. Те ще защитят уравновесени и устойчиви обществени финанси, ще засилят фокуса върху структурните промени и ще насърчат вложенията, растежа и основаването на работни места в целия Евросъюз.
Съветът и Народното събрание се споразумяха да запазят общата цел на промяната за понижаване на съотношението на дълга и дефицитите по еволюционен, реален, резистентен и удобен за растежа метод, като в същото време пазят промените и вложенията в стратегически области като цифрови, зелени, обществени или защита. В същото време новата рамка ще обезпечи уместно пространство за антициклични политики и ще се оправи с макроикономическите несъответствия.
Споразумението също по този начин резервира задължението за държавите-членки да показват национални средносрочни фискални структурни проекти.
Новите правила в допълнение ще насърчат структурните промени и обществените вложения за резистентност и напредък. Държавите членки ще могат да изискат удължение на четиригодишния интервал на фискална промяна до най-много седем години, в случай че извършат избрани промени и вложения, които усъвършенстват устойчивостта, капацитета за напредък, поддържат фискалната резистентност и дават отговор на общите цели на Европейски Съюз. Те включват реализиране на обективен, зелен и дигитален преход, гарантиране на енергийна сигурност, подсилване на обществената и икономическа резистентност и, когато е належащо, създаване на отбранителни качества.
За България има едно добра и една неприятна вест.
По отношение на дължавния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт ние сме отличници. Законът за държавния бюджет за 2024-та планува оптималният размер на новия дълг, който може да бъде стихотворец през идната година, да бъде в размер до 12.7 милиарда лв.. През интервала 2024-2026 година се чака повишаване на държавния дълг както в безспорна стойност, по този начин и като дял от Брутният вътрешен продукт. Но прогнозата е той като дял от брутния вътрешен артикул да нараства до 23.8% в края на 2024-та, до 26.3% през 2025-та и 28.8% към края на 2026-та, със средногодишен ритъм на повишаване за интервала от 2.5 процентни пункта. Това е по-малко от половината от „ позволения ” от Брюксел предел.
Временното съглашение съдържа две защитни ограничения, с които референтната траектория би трябвало да дава отговор: защитната мярка за резистентност на дълга, с цел да се подсигурява понижаване на неговите равнища, и защитната мярка за резистентност на недостига, с цел да се обезпечи марж под референтната стойност на недостига от 3% от Брутният вътрешен продукт, за основаване на фискални буфери.
По отношение на недостига ние сме в сериозната зона, тъй като за предходната година при планувани 3 на 100, беше реализиран недостиг от 2.2%, а в случай че се добави и обособеният бюджет за общините, той става 2.8 на 100. Натискът за разхлабване на коланите обаче, в това число и от страна на земеделците, които стачкуват сега, е сериозен.
Новите ограничавания на Брюксел станаха факт откакто договарящите от Съвета на Европейски Съюз и Европейския парламент реализираха авансово политическо съглашение по препоръчаната промяна на рамката на общността за икономическо ръководство. Основната цел на промяната е да се подсигуряват постоянни обществени финанси, като в същото време се предизвиква устойчивият и приобщаващ напредък.
Винсент ван Петегем, министър на финансите на Белгия, акцентира, че новите правила доста ще подобрят съществуващата рамка и ще обезпечат ефикасни и използвани правила за всички страни. Те ще защитят уравновесени и устойчиви обществени финанси, ще засилят фокуса върху структурните промени и ще насърчат вложенията, растежа и основаването на работни места в целия Евросъюз.
Съветът и Народното събрание се споразумяха да запазят общата цел на промяната за понижаване на съотношението на дълга и дефицитите по еволюционен, реален, резистентен и удобен за растежа метод, като в същото време пазят промените и вложенията в стратегически области като цифрови, зелени, обществени или защита. В същото време новата рамка ще обезпечи уместно пространство за антициклични политики и ще се оправи с макроикономическите несъответствия.
Споразумението също по този начин резервира задължението за държавите-членки да показват национални средносрочни фискални структурни проекти.
Новите правила в допълнение ще насърчат структурните промени и обществените вложения за резистентност и напредък. Държавите членки ще могат да изискат удължение на четиригодишния интервал на фискална промяна до най-много седем години, в случай че извършат избрани промени и вложения, които усъвършенстват устойчивостта, капацитета за напредък, поддържат фискалната резистентност и дават отговор на общите цели на Европейски Съюз. Те включват реализиране на обективен, зелен и дигитален преход, гарантиране на енергийна сигурност, подсилване на обществената и икономическа резистентност и, когато е належащо, създаване на отбранителни качества.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ